Мира даде обширно интервю пред камерата на Фен ТВ. В предаването „Зад кулисите“ певицата сподели , че пее от малка, а първата си самостоятелна песен е записала едва на 15-годишна възраст. Тя разказа и интересни детайли от кариерата си.

Изпълнителката издаде, че догодина ще има повод за празнуване - 20 години на сцената, но все още не е решила по какъв начин ще отбележи събитието. На въпрос дали през всички тези години се е променила, певицата отговаря: „Настъпиха много промени при мен. Например, на 15 години мислех по един начин, а сега – по абсолютно различен. Единственото, което не се е променило, е музиката, която изпълнявам“.

Изпълнителката на Diapason Records коментира и най-новия си проект, който е дует с Румен Борилов - „BG талава“

. „Мисля, че този хибрид, който направихме, стана много добър. Това е смесица от албански стил, също така има рап част, а инструменталът е дулама – стил, свирен в района на Добрич“, заяви Мира.

За финал тя заяви, че е много доволна от съвместната работа с Румен Борилов, защото той е страхотен професионалист.

Цялото предаване „Зад кулисите“ с участието на Мира можете да гледате в официалния YouTube канал на телевизията: https://youtu.be/dNxQQF3NH5U

Интервю на Мара Калчева, в. „Доктор“

Чалга звездата Кондьо Стефанов Савов е роден на 24 август преди 53 години в Сливен. През ученическите си години се занимава с бокс. Кариерата му на боксьор продължава десет години, за които става републикански шампион за юноши и два пъти вицешампион. Започва да пее професионално от 1986 г. Става известен с песента „Доко, Доко“ от 1989 г. Гласът наследява от майка си Минка - изпълнителка на странджански народни песни.

Кондьо и съпругата му Яна имат дъщеря и двама синове. Изпълнителят пее и да радва публиката си като артист на „Диапазон Рекърдс“. Наскоро той добави нова песен в своя репертоар - „Шоу да става", чието видео се върти в ефира на „Фен ТВ“.

В песента Кондьо се шегува с модерните напоследък селфи снимки на младите момичета. Музиката е написана от певеца, текстът е на Дани Гергов, а аранжиментът - на оркестър „Перла". Ето какво сподели за в. „Доктор" кралят на чалгата.

- Кондьо, от кого сте се учили да пеете?

- В родата на майка ми всички са много музикални. Майка ми, Бог да я прости, също пееше. Просто не можех да избягам от съдбата си.

- Лекува ли музиката?

- Да, музиката лекува. Дори бързите, забавни песни влияят добре, за­щото човек има нужда да отмаря. Музиката е всичко, тя влияе на човешките отношения, даже сдобрява хората.

- Лимонада ли предпочитате или уиски като своя герой Доко?

- Честно да си кажа, най ми харесва бяло вино, и то на италианския про­изводител на вина Едоардо Миролио, който има лозя и изба в село Еленово, и на братя Минкови. Те за мен са най-добрите вина в България. Пия ги и с храната, понякога и за настроение, преди да започна да пея. Според някои хора безалкохолните напитки са по-вредни от алкохола заради многото захар в тях. Аз не пия безалкохолно и газирано. Предпочитам чиста, натурална вода.

- Имате ли проблеми с теглото и как се хра­ните?

- Имам малко килца отгоре. В интерес на истината останах в Сливен заради хубавата, качествена храна. Можех да живея в София и във всеки друг град на България, но си избрах Сливен, защото тук може да намериш най- вкусната храна. Прияде ти се младо телешко, агнешко и всякакви други чисти меса - може да си купиш. Моят край е богат още на вкусни плодове и зеленчуци. Тук се раждат най-хубавите домати, краставици и други зелен­чуци. Много ги обичам. Напоследък взех да се храня здравословно. Сутрин започвам с една лъжица зехтин на гладно. Зехтинът е много по­лезен и за стомаха, и за кръвоносните съдове, и за кожата дори. Аз си го поръчвам от моя шурей, който от 15 години живее в Италия. Изпраща ми по 5 - 10 литра хубав зехтин. Обичам да ям черен препечен хляб. Смилам вкусни домати в пасатора и по­сле ги мажа бърху препечените филийки. Това ми е закуската. Обичам много риба. Зная, че най-хубавата риба е прясната. Ям също мно­го телешко. Свинското го отбягвам, не защото не е хубаво, а защото ми е вредно за кръвното. През годините съм се наял на свинско, стига толкова. Сега отделям повече внимание на здравословни храни. Макар че по празници, особено по Нова година, няма как да се яде здравословно. Тогава си хапвам бахур, кървавица и други деликатеси. Но това е за кратко. Отбяг­вам ги иначе. Човек трябва да обръща внимание на здравето си. Всяка сутрин вземам и ябълков пектин - американски, на хапчета.

- Защо пиете пе­ктин?

- Ходих на лекар и изследването показа, че черният ми дроб е малко омазнен. Освен пектина взимам един нов препарат за черния дроб. Започнах да се чувствам много добре.

- Как сте сега с кръвното?

- Добре съм, откакто доц. Иво Петров ми изписа едно лекарство. Преди съм ходил по лекари, но те ми изписваха с шепи хапчета. Не можех да свикна да пия толкова много лекарства. Как да живея така! А доц. Петров само с едно хапче ми оправи кръвното.

- Как стигнахте до проф. Петров? Сега той е професор.

- Преди няколко години започнах да вдигам кръвно и като не се оправяше с многото хапчета, един приятел ми каза да отида при д-р Петров, защото бил от най-добрите в света. Не го познавах, а той бил много известен. Браво, че са го направили про­фесор. И повече може да го направят. Много съм му благодарен. Още пия лекарството, което ми даде, станаха вече 6 - 7 години, и всичко ми е наред.

- Тренирали сте бокс навремето

- Да, тренирах бокс и от това имам пробле­ми. Когато тренираш 10 години бокс като мен, сърцето ти се разширява. На всички спортисти сър­цето става прекалено голямо и това не е добре за здравето. После, когато оставиш спорта, имаш проблеми със сърцето.

- Защо се отказахте от бокса?

- Докато бях в спортната рота изведнъж пораснах, наддадох на тегло, взех да ставам много голям мъж. От 60 кг за две години стигнах до 91 кг. Всички се чудеха, че тол­кова много съм напълнял. Сигурно по това време съм възмъжавал и затова наддадох. Плюс това съм изпитал върху себе си йо-йо ефекта от редовното сваляне на тегло, за да влязам в категорията си. Налагаше се от 67 кг да свалям на 60 кг. Пак качвах килограмите и отивах в по-горна категория. Играх известно време и в тежка категория, но това не беше моята категория. Не бях свикнал да играя срещу по-големите, нямаше смисъл да се боксирам повече и се отказах.

- След края на боксо­вата кариера продължихте ли да тренирате нещо?

- Не, просто отидох да работя тежка физическа работа - докер. Вече бях женен и трябваше да изхранвам семейството. Разтоварвах вагони. Но пък взимах много хубави пари. Да взимаш по 800 лв. на месец през 1986 г. изобщо не беше малко.

- Не си ли увредихте гръбнака от разтоварването на вагони?

- Не, бях трениран от бокса. Даваха ни да разтоварваме 2-3 вагона. Ако искаш цял ден работи, ако искаш - за няколко часа, но трябва да освободиш вагоните. После си свободен. От това по-хубава работа не може да искаш. Бях си доволен по Живково време, кой каквото ще да казва.

- Как започнахте да пеете професионално?

- Един ден си пеех, докато разтоварвах вагоните. Имаше музиканти наблизо. Техният певец се разболял и търсеха кой да пее с оркестъра. Питаха ме зная ли песни и повикаха мен. Първо се чудех, накрая се съгласих. Отидох с тях, пеех и заваля дъжд от пари. След това заминах да пея в Сърбия, после в Швейцария. Още по Живково време излязох навън. Само в рамките на 2 - 3 години станах много известен в България и чужбина. А нямах издаден диск. Пял съм с големите звезди и не се притеснявах от тях. Музикантите се чудеха що за човек съм: „Други начинаещи певци, като видят някой по-известен, се панират". А аз им казвам: „Нали трябва да го впечатля"!

- Майка ви успя ли да ви види като известен певец?

- Да, и много ми се радваше. Баща ми обаче не даваше да ставам пе­вец, защото е комунист. Казваше: „Никой от моите роднини не е ставал музикант и ти няма да станеш". (смее се) Обаче така се завъртя съдбата, че станах певец.

- Изглеждате ми спо­коен човек. Ядосвате ли се за нещо?

- Че кой човек не се ядосва! Всички болести идват от притеснението, от нервите. Може около 20% да са болни по наследство. При останалите 80% болестите са дошли от притеснението. Имаш ли проблеми, ще се разболееш.

- В болница лежали ли сте?

- Да, когато имах не­приятности, бях вдигнал много високо кръвно. А това е най-страшно и коварно, защото в началото не го усещаш, не знаеш, че имаш някаква болест. Ви­сокото кръвно е като змия в пазвата. Изведнъж взе да се схваща братът ми и тогава разбрах, че вди­гам кръвното. Сега освен хапчето на д-р Петров, пия най-редовно чай от най-различни билки - маточина, мащерка, шипка. Сливен е балкански град и колкото искаш билки има там. А когато ми е уморен гласът, пия хомеопатично лекарство, и ми минава. От 1986 г. пея, но нямам никакви операции на гласа.

Автор: Красимир Красимиров, в. "Шоу"

1. Данчо, защо чак сега правиш опити да стъпиш на голямата сцена? От колко години се занимаваш с музика?

Винаги съм се занимавал с музика. Свиря от 10 годишен на кларинет. Баща ми ме записа в „Двореца на пионерите“. След това винаги съм свирил в музикални групи по кръчми и сватби. За първи път започнах да пея в оркестър „Ромски перли“. Музиката е в кръвта ми и оттам дойде и идеята за съвместния ни проект с баща ми – Сашо Роман.

2. Да не би да си имал страхове, че ще останеш в сянката на баща ти Сашо Роман?

Никога не съм имал подобни страхове. Аз съм наследил неговия талант. Той има много верни почитатели и по-скоро смятам, че неговата популярност би могла да ми помогне, от колкото да ми попречи. Когато изпълняваш музика от сърце и душа това си личи и хората го усещат.

3. Той насърчава ли те да поемеш по неговия път? Какви съвети ти дава?

Да, насърчава ме. Той винаги е бил моята подкрепа. От него получавам най-добрите съвети, житейски и професионални. Почти за всичко се допитвам именно до него.

4. Темброво много си приличате двамата. Смяташ ли, че можеш да догониш неговите успехи и неостаряващите песни, с които винаги ще го помним?

Аз не се съревновавам с него. Иска ми се един ден хората да говорят с такова възхищение и любов и за моята музика, но това е Божа работа. Той е оставил голям белег в историята на жанра, в който се изявява. Ще се радвам да имам толкова стойностни и добри проекти, но неговите песни са неостаряващи и нямат аналог.

5. Какъв баща е той? Усещал ли си неговата липса през годините, когато му се е налагало непрекъснато да пътува по участия и да липсва от вкъщи?

Никога не съм усещал неговата липса. Давал съм си сметка, че отсъства, за да работи и да помага на семейството. Когато е бил у дома винаги е давал всичко от себе си като баща и го прави и до ден днешен.

6. Имате ли финансови проблеми в семейството, както се пише? Вярно ли е, че баща ти е хазартна личност и проиграл цяло състояние?

Никога не сме имали финансови проблеми. Ние сме честни хора и изкарваме парите си с много труд. Работим много и не мога да се оплача. Това, което се говори, не съответства на истината. Докато сме живи и здрави няма да имаме финансови проблеми.

7. Без заобиколки ще подхвана друга тема, която циркулира в медийното пространство – най-малкият ти брат. Изписа се, че страдал от тежка болест и са ви нужни много пари за лечението му?

Тази новина не знам от къде се появи. Слава Богу, брат ми е в отлично здраве. Нямам представа защо някой би си измислил подобни твърдения. Това не е вярно и се надявам да не се налага повече да чета подобни неверни твърдения в медиите.

8. Разкажи ни малко повече за себе си и твоето семейство?

Аз имам две страхотни деца - момиче и момче. Александра е на 21 години, а Ангел е на 15 години. Живея щастливо на семейни начала с една прекрасна жена. Семейството ми е много сплотено и всички много се обичаме. В нашия дом постоянно се свири и пее. Това мога да кажа за своето семейство.

Интервю на Мара Калчева за в. „Доктор“

Известният певец и музикант Сашо Роман е ро­ден под името Александър Първанов през 1954 в. град Койнаре, Плевенско. На 8-годишна въз­раст започва да свири на тромпет като своя баща. На 16 г. влиза във Военно-музикално училище. През 1994 в. Сашо Роман започва да свири като тромпетист в „Ку-ку бенд“. На следващата година стартира самос­тоятелната си музикална кариера. Сред популярните хитове на Сашо Роман са „Дали съм жив", „Мой анге­ле“, „7 дена 7 нощи“, „Ой, Сашко", „Гълъбите бели", „Цвете мое“, „Първородна рожба“ и много други.

Сашо Роман продължава да е председател на чита­лище „Асен Златаров“ в столичния квартал „Христо Ботев“, където живее. Женен е, има 4 деца и 6 внуци. В навечерието на Свети Валентин Сашо Роман записа романтичната балада „Скитник без душа“ с най-големия си син, Данчо Роман, който е новото попълнение на Диапазон рекърдс“. И на 63 години Сашо Роман продължава да е любимец на публиката. Неговата балада с Тони Стораро „Да съм с нея“ ^-само за два месеца събра над милион и половина гледания в YouTube. Eтo какво сподели певецът за начина си на живот и за своето здраве специално за в. "Доктор“.

- Г-н Роман, рискова за здравето ли е вашата професия?

- Нашата професия има своите лишения - не спиш, не ядеш редовно, постоянно пътуваш. И това се отразява зле на здравето.

- Пиете ли лекарства за някакво заболяване?

- Всеки ден пия лекар­ства за хипертония. Имам високо кръвно.

- Как разбрахте, че имате високо кръвно?

- Разбрах го като по­лучих два инфаркта. Първият беше през 1999 г., а вторият през 2007 г. Инфарктите бяха през осем години. Лекуваха ме в Окръжна болница (сега Университетска болница “Света Анна” – бел. Ред.). Кардиолозите там ми сложиха стендове на запушените артерии. И както вижда­те, още съм жив.

- След първия ин­фаркт не ви ли предупре­диха да вземете мерки за здравето си?

- Наистина, лекарите ми казаха да карам по-кротко, да не се напрягам. Но как да стане кротко и тихо, като професията ми не го позволява. Няма начин да живея кротко. Това съм учил и това работя. Лишенията, за които вече ви казах, оказ­ват влияние на здраво­словното ми състояние. Ето например, когато получих втория инфаркт, бях на участие в Китен, на морето. Почувствах някаква болка, качих се в колата и сам-самичък шофирах до София, за да отида при моите лекари. Точно пристигнах и не­щата станаха много зле. Моментално ме приеха в Окръжна болница Виж­дате ли какъв е рискът в живота на музиканта.

- Сега предполагам, че сте по-добре?

- За мъж на 63 години, карам 64-та, съм доста добре.

- Два инфaркта cа много. Господ ви е изпра­тил голямо предупреж­дение да внимавате...

- Да. така е. Но мен ме пази музиката. Сигурен съм, че песните лекуват. Не само мен, но и доста хора около мен. Започнал съм да свиря на 8-годишна възраст. Музиката е в мен, чувствам нейната сила през целия си живот. Така съм я почувствал, че няма накъде повече. Благодарение на музи­ката всичко е точно, аз продължавам да живея на тази земя, сърцето ми издържа на два инфаркта. Освен това съм весел човек по душа.

Да имаш такъв харак­тер, също е добре за здра­вето. Музикантите по принцип са добри хора, не са злобни и завистливи, и това ги крепи. А злобата убива.

- Спазвате ли някаква здравословна диета или режим на хранене?

- Отчасти спазвам някаква диета. Не винаги е възможно при моя начин на живот и професия да съм много стриктен.

- Пушите ли?

- Да, пуша. Инфаркти­те не ме отказаха от цигарите. (смее се) Какво да се прави - притежавам всички добри човешки ка­чества и недостатъци.

- Има ли лекар, на ко­гото сте благодарен?

- Благодарен съм на абсолютно всички лекари, които са се грижили за мен. Без медицината нямаше да оцелея.

- Лесно ли се разделихте с дългата коса - тя беше ваша за­пазена марка?

- Докато бях млад, ко­сата ми беше дълга. Но като станеш на години, започваш да живееш по друг начин. Не може да ходиш като младеж. Ог­ромна е разликата между това как съм се чувствал на 20 - 30 години и сега. А и животът беше много по- различен преди тридесет години. Нямаше го това напрежение. Беше спокойно на хо­рата, всички работеха. Верно, че паричките бяха малко. Но всяко време си има своите минуси и добри страни. А с времената и хората се менят. Въпреки всичко хората продължават да обичат хубавата музика и я слушат с наслада.

- И синовете ви вървят по вашите стъпки. Пеете заедно. Разкажете за новите ви проекти.

- Няма как крушите да не паднат под дървото. Големият Данчо Роман е на 41 години. От дете свири на кларинет и пее с мен. Дълги години свири в ор­кестър .Ромски перли“. С Данчо направихме наскоро новата песен “Скитник без душа”, а вече вкарвам в системата и по-малкия син Генади. Той е кита­рист и също весели хора­та. Предстои да запиша нова песен и с двамата ми сина. Ще бъде хубава балада. Имам също и мно­го весели песни. Вчера записах „Оф, оф” - забавна стара песен, но с ново зву­чене, с нов аранжимент. Няма нищо общо с първия вариант и хората ще останат приятно изненадани.

- Какво ще посъветвате синовете си за кариерата?

Мога да ги посъветвам само да следват пътя, който са си начертали. И двамата не са музиканти от вчера, имат таланта и знаят как да вървят напред.

- Баща ви жив ли е? I

- Да, жив е. Навърши 86 години. Също беше музи­кант. При нас музиката е по наследство.

- Други дълголетници във вашия род има ли?

- Няма столетници. Но Господ си знае работата.

- Какво най-много ви радва във вашата професия?

- Благодарността на хората, които слушат песните ми. Когато пея, хората плачат. Прос­то докосвам душите им. Учудвал съм се на това, че много често жени и млади момичета ми целуват ръка. Това не на всеки музикант се случва.

Данчо Роман:

НАШАТА РАБОТА НЕ Е МНОГО ЗДРАВОСЛОВНА

.Нашата професия е свързана с нощния живот. Пеем късно вечер и през нощта. в задимена обстановка, лягаме обикновено сутрин, ставаме по обед, съвсем различно от останалите хора. Но някак свикваме с този объркан биологичен часовник. Затова нашата работа принципно не е много здравословна. Но от друга страна, песните, музиката лекуват. Наистина е така. Видял съм какво прави музиката върху хората. Баща ми има една песен – “Вратичка в Рая”. Когато я пее, съм виждал много хора да плачат, да се отпускат и като че ли да се възраждат. След това са като нови. Наистина е така.“

Интервю на Методи Байрактарски за в. „Топ Преса“

Нанси е най-новото по­пълнение в каталога на Diapason Records. Изпълнителката oт Сандански съв­сем скоро представи своя дебютен клип „Най-добрият“ в ефира на ФЕН ТВ, а феновете веднага ѝ дадоха прякор - Сладкото изкуше­ние. На 10 февруари в Кюс­тендил стартира нацио­нално турне на певицата, което е съвместно с трио “Caramel”. То ще обхване още градовете Дупница, Благоевград, Велико Тър­ново и Габрово. Ето какво каза певицата пред Топ Преса.

- Здравей, Нанси, съвсем скоро твоята дебютна песен .Най-добрият" направи пре­миерата си по ФЕН ТВ. Как бе приета тя от почитатели­те? Какви бяха отзивите?

- Здравейте, г-н Байрактарски! Да, дебютът ми вече е факт, за което съм много щастлива и благодар­на на целия екип на Diapason Records, на ФЕН ТВ и на моите продуценти Ненчо и Виктор Касъмови! Като за първа песен се получи дос­та добре и хората я приеха много бързо, за което съм безкрайно благодарна. Вече имам и доста фенове, които ми пращат записи на песен­та в тяхно изпълнение. В социалните мрежи непрестан­но ме поздравяват. Въртят песента ми „Най-добрият“ по дискотеките още от пър­вата седмица. Дори веднъж в Сандански докато пазарувах, едно момиче дойде при мен, явно ме беше познала, каза ми, че много харесва песента и че очаква от мен да съм новата звезда на хоризонта! Благодарих й за милите думи и си направи­хме снимка за спомен. Няма как това да не ме радва като изпълнител. Гордея се със себе си!

- А ти самата доволна ли си от проекта?

- До­волна съм до та­ка­ва степен, че по­стигнах целта си да направя първа песен, но има още доста ин­тересни проекти, кои­то ще видите от мен. Никога не съм пред­полагала, че ще е толкова трудно да се направи такъв клип, но целият този труд си заслужаваше. На­кара ме да оценя на 100% емоцията, коя­то изпитах, след като видях и чух проекта, както и излизането му на пазара. Всъщ­ност не приемам този проект като ня­какво задължение, напротив, беше мно­го весело. В деня на снимките беше мно­го студено, а аз бях леко облечена. Както може да се види в клипа, там танцувам доста, а повярвайте ми, докато тялото ми привикне на темпера­турата, това беше ад­ски трудно. Поради тази причина правех много странни скова­ни движения, на кои­то екипът много се смееше, а покрай тях и аз започнах да се смея, въпреки, че самата аз бях в нелепата ситуация. И до сега този спомен ме кара да се усмихвам.

- Ти си най-новото попъл­нение на Diapason Records. Какво е чувството да вле­зеш в дълбокото сред тол­кова много звезди и какви цели си поставяш?

- Чувствам се повече от прекрасно, макар че тепърва изгрявам! Самата възможност да работя рамо до рамо с хората от моя екип ме кара да се чувствам още по-мотивирана и отговорна. Постигането на целите ми в момента е приоритет номер едно за мен. Стремя се да изградя свой собствен стил, да разбия стереотипното разбиране за попфолка. Ще работя така, че навсякъде в България да се говори за мен и моята музика!

- Как се спря на артистич­ния псевдоним „Нанси“?

- Хм, как ли? Ами всъщ­ност с екипа обсъждахме различни варианти, поста­рахме се всички да са до­волни. Спряхме се на Нанси, защото, първо, най-много се доближава до името ми - аз се казвам Атанаска. Второ, псевдонимът отговаря на характера ми, защото звучи едновременно небрежно, секси и екзотично. Освен това ще издам една малка тайна - за пръв път Нанси ме нарече първото момче, в което се влюбих преди годи­ни.

- В момента с Caramel сте в разгара на националното си турне, вече пяхте е Кюс­тендил. Какво са впечатле­нията ти до момента?

- Изключително много се вълнувам от това турне! За пръв път сме на една сцена с Caramel, а на участието в Кюстендил беше истинско шоу! Хората много се радваха, снимаха се с нас и ни поз­дравяваха. Снимки не отка­захме на никого! Не мога да разбера някои изпълнители, които се държат високомер­но с почитателите си - та нали това са хората, които слушат и оценяват твоята музика, трябва да правиш елементарните жестове към тях. Както и да е, участието мина супер, хората ме за­сипват с въпроси и поздрав­ления във Фейсбук. Тази вечер, 16-ти, сме в Дупница, така че дупничани да се гот­вят за парти!

- А как стана така, че съв­сем нова певица веднага след дебютната си песен вече поема на турне?

- Явно хората ме харесват и съм интересна, което може единствено да ме радва! Имам огромния късмет да се радвам на такова голямо и положително внимание, но съвсем не разчитам само на късмета си. Положила съм и продължавам да полагам ежедневни усилия за разви­тието си.

- Ти си от Сандански, а там ежегодно се провежда традиционният фолклорен фестивал „Пирин Фолк”. Харесваш ли това съ­битие и би ли участ­вала в него?

- Боже, аз съм из­раснала с този фес­тивал, как няма да го харесвам! Това не е просто събитие, това е емблемата на Сандански! В по­следните 12 години няма издание на „Пирин Фолк“, което да съм пропуснала. Когато бях малка и нашите ме водеха на концерта, мечтаех аз да съм на сцена­та и да пея. Обожавам българската народна музика, пея фолклор и за мен ще бъде огромна чест, ако тази година бъда включена сред участниците на фестивала. Та това е събитие, което се провежда от 26 го­дини, когато аз още не съм била родена.

- Съвсем скоро беше 14 февруари, Денят на влюбените. Какво е твоето разбиране за любо­вта и имаш ли човек до себе си?

- Любовта за мен е едно такова вълшебно чувство на привързаност, грижа, симпатия... това е потребнос­тта човек да е всеотдаен към друг човек. Лю­бовта е инстинкт, както жаждата или гладът напри­мер. Както всички останали, и аз оби­чам, и мен ме оби­чат, и това е нещо­то, което ме кара да се усмихвам всеки Божи ден!

- Кое според теб е нещото, което те отличава от оста­налите изпълнители?

- Във всеки до­бър изпълнител има нещо, което го отличава от ос­таналите. Слуша­телите и феновете са тези, които мо­гат да кажат какво ме прави различ­на.

- Кога се запали по пеенето?

-   Стана преди 4 години. Излязохме с приятели на заведение с жив оркестър, за да се позабавляваме. В разгара на вечерта двама от приятелите ми се обзаложиха с мен на бас, че ще изпея песента, която е момента звучеше, много по-добре от певицата. Ставаше въпрос за песента „Македонско де­войче“. Аз реагирах малко скептично на това предло­жение, защото ако те спе­челят баса, аз трябваше да започна да се занимавам с музика на професионално ниво. Казах си „Каквото ста­не! Важното е да е весело!" Станах, изпях я! Оказа се, че се получи наистина по-добре от изпълнението на певицата. И ето така започ­на моята история!

- Кой е най-големият по­рок на българския шоубиз­нес?

С нашия забързан и ди­намичен начин на живот се сблъскваме все повече с пороците на днешното модер­но време, които не са тай­на за никого. В българския шоубизнес е модерно да си порочен, защото иначе няма да си известен. Нещо пове­че - до голяма степен тези пороци са ни наложени от средите, в които се движим, и местата, на които развива­ме кариерата си. Няма човек без пороци, важното е какво носим в душите си.

- Какви качества трябва да притежава един изпъл­нител, за да успее на родна­та сцена?

- На първо място, разби­ра се, е гласът, който спо­ред мен е не просто качест­во, а дарба от Бога! Трябва да знаем как да предадем енергията и емоцията си на публиката, трябва да умеем да комуникираме с почита­телите си - било то от сцената чрез интервюта или лице в лице. Трябва да поддържа­ме визия и имидж, и съще­временно да останем себе си. Може би звучи сложно, но този баланс е или нещо, което ти идва отвътре, или изобщо не се получава. Нуж­ни са хъс, иновация и понякога - неуморност. Всеки успех изисква старание и постоянство преди всичко.

- Любимият ти спомен от детството е...?

- Ами, като се замисля, първото което изплува в гла­вата ми, е когато се събирахме с приятелки и приятели и викахме духове. Хахаха, хем ни беше страх, хем рискува­хме, но ни беше забавно!

- Коя е любимата ти кни­га?

- „50 нюанса сиво“ - книга­та, която разкрива тайната за това, какво точно искат жените!

- Какво правиш през сво­бодното си време?

-  Напоследък нямам мно­го свободно време! Покрай дебюта ми пътувам доста често, ходя по репетиции и подготовки, но като цяло остане ли ми време, задъл­жително посещавам фит­нес залата или пътувам. Най-скъпи са ми миговете, които успявам да отделя за семейството и най-близките си приятели. В крайна смет­ка те са тези, които ми дават сила за всичко и ме вдъхно­вяват.

- Какво да очакваме от Нанси занапред? Работиш ли върху нови проекти?

- Очаквайте само най-до­брото! В момента работя по доста нови проекти, които искам да запазя в тайна и да изненадам своите почи­татели. Главна цел за мен е развитието ми - искам да работя върху кариерата си, искам да не спирам да радвам публиката с неочаквани и провокативни проекти!

Автор: Румяна Смилкова за в-к „Златна възраст“, 2017 г.

-Г-жо Попова, възпитава ли се любовта към народната песен или тя се носи в душата на човек?

Любовта към каквато и да е музика се възпитава. Тя идва от средата – семейната, училищната, приятелите. Ако си израснал там, където народната музика е била на почит, започваш да се вслушваш в нея, да харесваш определени песни, да се опитваш да подражаваш на певци. В моето семейство от малка слушах фолклор. Майка ми е пяла, леля ми е била певица в кюстендилския ансамбъл, вуйчо ми свиреше на акордеон. На празници всички пееха. Бях втори клас, когато татко ме записа в музикална школа в родния Кюстендил - свирех на акордеон, ходех на солфеж. Той ме насочи да се занимавам с музика. С нея и със спорта трябва да започнеш от рано, за да постигнеш определено ниво. След това майка ми искаше да уча нещо свързано с икономика, но двамата с татко бяхме инициатори да отида в Музикалното училище в Широка лъка. Отдаваха ми се всички предмети. Завърших с пълно 6.

-Трудолюбиво и старателно дете ли бяхте?

По-голямото дете в семейството съм и винаги трябваше да давам пример на брат ми и на братовчедите ми. Майка беше всеотдайна и се грижеше да съм добра ученичка, да чета книги, да се заминавам с кръжоци, спорт. Не бях безотговорно дете. Така съм възпитавала и моята дъщеря. Израснах в много добро семейство. Моите родителите и до ден днешен са заедно, да са живи и здрави, обичат се и се подкрепят.

-Къде ходите днес като се връщате в Кюстендил?

Обичам да ходя при моите родители и да се срещам с приятелите ми от години. Не успях да си отида вкъщи за Трифон Зарезан и баща ми сто пъти ми се обади да ми каже, че вече месец не съм ходила да ги видя, и се е затъжил. А и сега брат ми има малко дете на 5 години и все бързам да го видя, защото е нашата радост. Много е музикален. Свири детски мелодии на пиано, добре и пее. Аз спрях дъщеря ми да не тръгва по пътя на музиката като мен, защото видях колко труден и неблагодарен е той. 

- Гордеете ли се с брат си и подкрепяте ли се?

На брат ми Стефан му казват „Човекът оркестър”. В момента свири в духовия оркестър в Кюстендил на саксофон и кларинет. Владее кавал, а по заведенията е на клавир. Има приказка: „Брат, брата не храни, но тежко му, който няма”. Ние винаги се подкрепяме. По участия ме озвучава, помага ми в избора на песни за издаване или в издирването им. Винаги мога да разчитам на него и сме заедно в хубави и лоши моменти.

-Била сте преподавател в гимназия в Благоевград. Учи ли им се на младите?

Младите хора напоследък избягват да се занимават с музика, защото след това нямат реализация, продават пици или заминават в чужбина. Ориентират се към други професии, с които се очаква, че ще имат по-добро заплащане или ще си намерят работа по-лесно, но и това не се случва у нас, и накрай младите, както направи моята дъщеря, си вземат куфарите и отиват на Терминал 2.

- Къде учи Кристина в момента?

- Тя завърши финанси у нас и се опита да се реализира, но не се получи и замина за Германия. Там учи хотелиерски мениджмънт и работи по специалността си. След изпитите ще ходи в централата в Нюрнберг, където ще я обучават в маркетинга на верига хотели, в които работи. В Германия има много красива природа, а държавата е добре устроена, и ако тя остане там, няма да й се сърдя. Виждам тук каква лудница е и няма оправия за младите. Те се блъскат в тази наша България. Наскоро четох, че ясновидката Слава Севрюкова е казала как България ще стане рай, ще се оправи, но не знам дали ще бъдем живи да го видим. Лечителката Преподобна Стойна от с. Златолист е смятала, че Господ иска да съхрани българите и нарочно ги е изпратил зад граница, за да може след години да се върнат техните деца и внуци, и да възродят държавата. Но това ще е далеч във времето.

- А има ли и друга тенденция на младите днес да не им се работи, а да искат да спечелят от лотарията, бързо да забогатеят?

Такъв пример им дават политиците и някои бизнесмени. Те бързо забогатяват с машинации, нечестни сделки. Към бързо забогатяване се стремят не само младите, а цялата държава. Ако човек се труди по нормалния начин, не би могъл да си купи нито кола, нито жилище. Добрият живот у нас не се постига с честен труд.

- Как си купихте вашия апартамент?

Работила съм в Швейцария дълги години. Когато тук заплатите бяха 150 лв., там вземах 5000 франка с много пеене, участия. Постигнала съм всичко в живота с много труд, нищо не ми е спуснато даром. Не съм печелила от лотария, а и не съм хазартен тип.

- Вие сте красива жена. Как се поддържате във форма?

През студените месеци спрях да тичам за известно време, но сега пак започвам да го правя за здраве. Пия и отвари от билки. Белият равнец е много полезен за жените и е добре отварата от него да се пие сутрин.

- От скоро не сте омъжена, как се чувствате?

През 2016 г. се разделихме с бившия ми съпруг. Имах неуспешен брак и според мен хората не трябва да чакат толкова дълго и да си губят времето, а да се решат на промяна по-бързо. Нещата между нас не вървяха, а аз съм зодия Телец, търпях, и все си казвах, че положението ще се подобри, но хората не се променят, а се доразкриват. Не бях щастлива. Хубаво е, когато се жениш по любов. Аз се омъжих точно така, но не любовта е всичко в брака. Когато има несъответствия в характера, когато човекът до теб е агресивен, не го интересува как се чувстваш ти, не живеете заедно живота си, не бива да се бърза. По-добре да намериш този, който заслужава да прекараш годините си с него. Но от тази моя грешка се роди прекрасната ни дъщеря. Най-радостното нещо в живота на една жена е да роди дете и да го възпита добре. Стараех си дъщеря ми да бъде моят най-добър приятел, да е достоен човек и всеки, който я познава, казва, че имам прекрасно дете. Това е най-голямата гордост за един родител. Тя стана добър човек, искам да е щастлива, да намери своята половинка, където и да е по света. За една жена е важно да намери мъж, който да я прави щастлива и да я харесва, каквато е. Не е важно дали си успял в професията, а човекът до теб да те кара да се чувстваш обичан.

-Превръщат ли се парите в ценност днес?

Те не са най-важното нещо, но не може без тях. Нужно е да работиш, за да оцелееш. Когато се разболя баща ми, операцията на тазобедрената му става беше 7 000 лв. Някой трябваше да даде тези пари, за да може баща ми да ходи, и да не го боли. Нашият живот е материален. Дано духовното стане на първо място някой ден.

- Имате ли мечта или желание, което искате да се изпълни?

Такъв човек съм, че си поставям цели и ги постигам.

Сексапилната репортерка на ФЕН ТВ и водеща на предаването "Зона за поздрави" Гергана Петрова се снима в новия клип на Лоренцо - "Instagram". В кадрите се вижда как Гери взима интервю от сина на Софи Маринова пред сцената в зала "Арена Армеец", където се състоя мегаконцертът на попфолк звездата. Тогава и самият Лоренцо изпълни няколко свои песни, като дори заедно с майка си изпяха вечния хит "Стари рани".

"Малко преди да интервюирам Лоренцо за ФЕН ТВ, при мен дойде режисьорът Люси Иларионов и ме попита дали искам да включим кадрите от интервюто в клипа. Разбира се, аз се съгласих, първо, защото Люси е много готин, и второ, още първия път като чух "Instagram", веднага харесах песента", разказва Гери за това как се е стигнало до идеята тя да участва във видеото.

"Истински син на майка си! Определено има голям талант и го чака бляскава кариера", категорична е за Лоренцо чаровната водеща.

Тук можете да видите интервюто с Лоренцо на репортерката Гергана Петрова, което ФЕН ТВ засне малко преди концерта на Софи Маринова на 9 декември в София: http://bit.ly/2DFtex6

А на тази връзка вижте и клипа към "Instagram": https://youtu.be/UkNCu0VFvDQ

Цветелина Грахич подготвя нова песен, която ще излезе съвсем скоро. Това певицата лично обяви в предаването „Зад кулисите“ на ФЕН ТВ. Но плановете ѝ съвсем не се изчерпват с предстоящото парче. Тя сподели още, че след този проект се задават други две песни, върху които работи.

„Имам планове занапред, които ще се осъществят, надявам се, след Нова година“, каза Грахич пред микрофона на репортера ни Гергана Петрова.

„Чувствам се супер, свободна, не толкова ангажирана, вече всичко си водя сама и повечето неща зависят от мен“, усмихната заяви Цвети.

Певицата разказа и за това как се е осъществила идеята за последната ѝ песен „Престъпно е“:

„Свързах се с един сръбски композитор, това стана съвсем случайно в деня на един от големите концерти на Слави. Харесах на момента въпросната песен, която ми прати, и реших да я взема. Дори ще направя сръбски кавър, който все още няма да пускам. Имах някакви забавяния около клипа, около текста. Ходих чак до там (до Сърбия – б.а.) да я запиша, после отново тук я презаписвах, имах някои трудности, все се спъвах, обаче накрая се получи.“

„Дочух за песента, че на някои им е направило впечатление за въпросната думичка „болка“, за начина, по който е изпята. Много хора ме питаха дали нещо съм изживяла, а аз им казах, че на тези години няма какво толкова да изживея. Просто в студиото над главата ми бяха много хора, особено моят приятел, който нон-стоп ме връщаше на неща, които не му харесват.  Казах си: „Дай да опитам“, и го изпях и накрая на всички им хареса“, допълва още талантливата изпълнителка.

Според Грахич успехът на песента и превръщането ѝ в хит се дължи на клюката и хорското любопитство, но категорично отбелязва: „Не че песента не е хубава, напротив, хубава е, много е красива, държа да го кажа. Изпяла съм я с много голямо желание.“

Свободното си време Цвети прекарва с домашните си любимци – две кучета, с които се забавлява и с които прекарва целия ден. Освен това слуша много музика, защото в последно време от ангажименти изобщо не е имала време да го прави.

В края на интервюто певицата отправи и празничните си пожелания към почитателите:

„На всички зрители на ФЕН ТВ пожелавам преди всичко много здраве, много любов, много късмет, но най –вече здраве, защото без здраве нищо друго няма значение. Весели празници на всички! Целувки!“

Можете да гледате видеоклипа към най-новата песен на Цветелина Грахич – „Престъпно е“ в ефира на ФЕН ТВ.

Надежда Ушева, в. "Дума"

- Заснехте клип към най-новия си проект "Искам те", какви са отзивите за него? Как се приема от феновете?
- На тези въпроси най-добре отговарят почитателите. Много съм доволна от това как се възприема песента. Още от деня на премиерата и до днес получавам много съобщения на официалната си фейсбук страница. Феновете ме обсипват със суперлативи и споделят колко много харесват песента. Искрено се радвам. Това е най-голямата награда за един изпълнител. 

- Сещате ли се за някоя любопитна или смешна случка покрай снимките на видеото? Къде е правено?
- Клипът е заснет на частното летище в село Граф Игнатиево до Пловдив, където съм израснала и аз самата и където съм живяла, преди да се преместя в София. На летището се обучават млади пилоти в лека категория. А нещо по-интересно по време на снимките беше, когато един от мотористите в стремежа си да направи дрифт и по-впечатляващ номер за камерата, падна жестоко от мотора. Направо се преобърна. Но, слава Богу, всичко беше наред с него и не пострада. 

- Как започна любовта ви към музиката? И по-конкретно как се насочихте към поп фолка като жанр?
- Пея от малка. Започнах още като ученичка да пея в училищния хор, а после се записах на уроци по пеене и солфеж. По-късно се явих на кастинг в "Ара Мюзик", одобриха ме и започнах да се занимавам професионално с музика. Към поп фолка се насочих заради Лепа Брена. От малка я слушам много, за мен тя беше голям идол! Тони Дачева също... 

- Кой ви откри?
- Продуцентите ми от "Ара Мюзик". Иначе в училище учителката ми по музика видя, че имам талант. 

- Доста нови имена излизат в поп фолк  музиката, не се ли пренасити българският пазар от това многообразие?
- Да, така е. И аз усещам, че има  пренасищане на пазара, но само публиката е тази, която казва кой става и кой не. Тя е най-големият съдник и ако феновете харесат някого, много лесно и бързо ще се наложи. 

- Какъв е начинът да те забележат и да се реализираш на сцената?
- Няма универсална формула. Но, важното е да бъдеш себе си, да си верен на себе си, да не подражаваш на друг и да търсиш новаторското. За мен това са задължителните похвати. И, както казах, ако публиката хареса това, което й предлагаш - тя ще те "прегърне".

- Визията или певческите качества са по-ценни, за да пробие един млад изпълнител в днешно време?
- И двете! В музикалния бизнес, а и в шоубизнеса като цяло, е много важно да се развиваш и визията, и пеенето да вървят ръка за ръка.

- Как специално вие се борите с конкуренцията?
- Гледам себе си и действам така, както ми подсказват разумът и вътрешното чувство. В наши дни  конкуренцията е много голяма, но това е положително. От нея печелят най-вече феновете. 

- Кои са вашите учители?
- Дали Иванова. Познавам я от началото на кариерата си. Една от най-добрите текстописки, прекрасен човек и много отдаден на работата си професионалист.

- Ако трябва да се опишете с три думи, кои биха били те?
- Импулсивна, добра, новатор.

- Друга ваша страст са самолетите и казвате, че дори бихте пилотирали... Какво още ви влече извън сцената?
- Хаха, да. Някой ден може в някой клип да пилотирам сама самолет. Би било страхотно!
Модата също винаги много ме е привличала, както и да бъда в ролята на журналист.

Гръцката звезда Зафирис Мелас определи Тони Стораро като „най-добрият“. Това се случи в пространно интервю за предаването „Без етикет“ по ФЕН ТВ, което беше излъчено на 12 ноември  в 19:00 часа.

„Той е един-единствен и е най-добрият! Не го казвам само защото е мой приятел, а защото е факт! Изпълнява мои песни и като го слушам, имам чувството, че слушам самия себе си. Като пее песни на Василис Карас, имам чувството, че слушам Карас. Той е много добър певец с отличен глас“, категоричен е изпълнителят.

„Когато се срещнахме за пръв път с Тони, беше отново в България, тогава бях за пръв път тук. Той дойде до мен и ме целуна много пламенно. Аз се стъписах, защото първоначално не знаех кой е. После ме хвана за ръката, целият трепереше и тогава разбрах колко много ме харесва, обича и ми се възхищава. След като вече се запознахме, аз също започнах да изпитвам такива чувства към него съвсем искрено“, допълва Мелас.

Запитан дали след успеха на общата им песен „ Приятели“ двамата изпълнители обмислят нов дует, изпълнителят възкликва оптимистично:

„Да, предишният път Тони Стораро бе инициаторът да направим тази дуетна песен, а сега може аз да му предложа. Мисля, че ще е нещо много хубаво, чудесна идея е отново да направим общ проект.“

„Няма нищо общо между публиката преди 10 години и сега. Сега не се забавляват. Спомням си, че преди се качваха по масите, танцуваха. Общо взето това, което се случва сега в България, но в Гърция беше преди 10 или 20 години“ – категоричен е  Мелас на въпрос променила ли се е публиката през всичките години на кариерата на певеца.

Запитан какъв съвет би дал на младите, Мелас отговаря: „Не бих могъл да кажа нищо, защото пътят към успеха е по някакъв начин затворен, вече има някои, които са постигнали популярност, за другите няма място“.

„Публиката е тази, която ми дава сили да продължавам, защото ако не съществуваше тя, всичко щеше да спре. Защото хората ми дават енергия, слушат песните ми, пълнят заведенията, в които пея и публиката не ми дава да спра“.

Зафирис Мелас отправя и пожелание към зрителите на ФЕН ТВ: „Да сте живи и здрави, щастливи, весели, бъдете грижовни към всичко в живота си и най-вече към семейството! Целувки“!

На този линк можете да гледате в YouTube цялото предаване "Без етикет" с участието на Зафирис Мелас : https://www.youtube.com/watch?v=h1FDs4mkdmA