blank_53
fftv

Мира даде откровено интервю за телевизия „Стара Загора. Талантливата изпълнителка разказа на дълго и на широко за своите творчески планове и за трудния път да пробиеш като изпълнител в България. Певицата от каталога на Diapason Records подчерта, че това да си постоянно под светлините на прожекторите изисква много лишения, а за да се изкачиш на върха е нужно да си постоянен и да търпиш много.

Изпълнителката разказа подробности и около своето семейство, приятели и личен живот. Цялото интервю можете да видите тук: https://youtu.be/l6Q5mVBe3tQ

Публикувана в НОВИНИ

Най-голямата страст на певеца е музиката

Певецът Дарко завършва медицина. Още докато следва в университета обаче той усеща, че музиката е неговата страст.

“Когато вече бях 4 - 5-и курс, реших да се занимавам професионално с пеене и попаднах в музикалната компания „Ара мюзик“, казва той пред в. „Доктор“.

Той обаче никога няма да забрави и периода преди да стане певец.

„Първата ми заплата беше 67 лв. Работех като санитар. Обичах да обръщам внимание на болните, да им говоря, да им обяснявам“, споделя още изпълнителят. Бях свидетел как се прави байпас на човек с карцином на бял дроб, а не се маха туморът“, допълва още Дарко.

Когато някой от семейството му се разболее обаче певецът знае, какви методи на лечение да приложи. Ето, какво споделя той за лечението с хомеопатия, което е една от актуалните и вечно дискутирани здравни теми:

„Много хора отричат хомеопатията и се отнасят със скептицизъм към хомеопатичните продукти. Но хомеопатичната школа на „Боарон“ е само за лекари и медицински специалисти. Тя не е класическата, а клинична хомеопатия. В цялото ни обучение ясно бяха опре делени границите, в които хомеопатията лекува“.

Към днешна дата Дарко залага на пеенето. След няколкогодишна пауза Дарко отново се завърна на сцената, като този път негов приоритет е народната музика.

„Първоначално започнах с попфолк. Пеех и македонски народни песни, участвах в „Пирин фолк“. Направих също дует с баща ми. Прекъснах певческата си кариера за пет години, през които се ожених, родиха ми се три деца. Започнах и сериозна работа в международна фирма за проучвания на лекарства. Затова прецених, че не ми отива да пея попфолк и реших да мина на песни с шлагерно звучене, които се харесват на по-улегнали хора“.

Интервю на Мара Калчева, в. „Доктор“, 18 юни 2018 г.




Публикувана в НОВИНИ

„Един от големите грехове е да не почиташ родителите си“, категорична е певицата на Фен ТВ


Бони беше специален гост на предаването „Папараци“ по БТВ. Талантливата певица сподели интересни случки и новости около своя живот пред Венета Райкова. Тя заяви убедеността си, че е белязана от Бог и разказа много интересна история:

„Правени са много опити да бъда премахната докато мама е била бременна. Господ се явява в съня ѝ и казва: „Моето момиче, каквито и опити да правиш, няма да премахнеш детето. То ще се роди момиче, живо и здраво, и ще се отличава от всички“. Когато бях в детска възраст, мама ми сподели това. Оттогава аз живея с мисълта, че съм белязана от Господ., разказа откровено Бони.

Водещата подхвана различни и провокативни аспекти от живота на певицата. На въпрос дали изпълнителката на Diapason Records има мъж до себе си, тя бе категорична, че не желае да разговаря за личния си живот.

В края на разговора Венета Райкова засегна тема от живота на Бони, която видимо разстрои любимата на мнозина певица. Тя сподели, че неотдавна е загубила баща си, като ден преди това го е посетила и му е оставила всичко необходимо.

Вярвам, че той е на едно по-хубаво място, а най-хубавото нещо е, че знаем, че вече са заедно, заяви Бони, с което отново показа силната си воля и способността си да се справя с трудните моменти.

След това тя разказа колко силна връзка е имала с родителите си, как винаги са ѝ помагали, а и тя на тях също. За финал певицата от ефира на Фен ТВ отправи съвет към всички:

Един от големите грехове е да не почиташ родителите си. Така че мили приятели, познати и непознати, докато са ви живи и здрави родителите, бъдете с тях колкото може по-често и се грижете за тях, защото когато ги няма, е много трудно.

За емоционалния завършек изпълнителката на Diapason Records беше много искрена и дори се просълзи, за което получи лично извинение от Венета Райкова.

Публикувана в НОВИНИ

Много от вас може би се чудят как Алисия поддържа перфектна визия, която може да се сравни с тази на Афродита и глас, носещ наслада на ухото, все едно сте попаднали в гора, пълна с песнопойни славеи ? Истината е, че звездата полага големи усилия във фитнес залата и след това релаксира със спа процедури и салони за красота, което не е никак лесна работа, предвид натоварения график на певицата. Тя отговори на малко по-лични въпроси в сайта на „10-те най“. Ето какво сподели:

1. Какво е първото нещо, което правиш, когато се събудиш?

Правя си закуска и капучино. Любимата ми закуска са бъркани яйца или яйца на очи. И първия един час не говоря, за да си щадя гласа.

2. Кой е най-вълнуващият човек, когото някога си срещала?

Опасявам се, че все още не съм срещнала някой, който да ме развълнува толкова, че да го запомня.

3. Кое е последното нещо, което търси в Google?

Маршрута София-Разград.

4. Какво може да те разплаче?

Много неща. Като изключим ситуации от живота ми, може да ме разплаче някой филм, новините…

5. А какво – да те разсмее от сърце?

В Instagram следвам няколко профила, които пускат забавни публикации като reserved and justpablo_official, и много често се смея на тях.

6. Коя е най-абсурдната ситуация, в която си попадала?

Изпускането на полети без основателна причина брои ли се?

7. Как би се описала с три позитивни и с три негативни думи?

Майка, добра, борбена. Закъсняваща, понякога избухлива и безкомпромисна.

8. Какво би правила с удоволствие, но все не ти остава време?

Бих излизала повече с приятели.

9. С кого би искала да се смениш за един ден и защо?

С Бионсе, защото искам да усетя чувството да имам нейния талант. Или с Оливър Рустинг, за да открадна схемата за успеха на Balmain.

10. Как си представяш живота си след 10 години?

Горда майка и успяла жена.

Публикувана в НОВИНИ
-    Дарко, само преди дни завърши снимките на най-новата си продукция, разкажи за нея, моля.
-    Премиерната ми песен е различна от всичко, което съм правил досега. Има шлагерно звучене по музика и аранжимент на добре познатия композитор Светослав Лобошки. Вложих доста емоции в този проект от самото начало, знаейки какво искам от самото начало, с какво звучене и за каква аудитория. Росен Димитров, както винаги е безпогрешен – написа страхотен текст. Исках оригинален и красив клип – приятен за гледане. Направихме снимките в красивата Малта – на страхотни локации, които островът ни подари. Получи се нещо наистина приятно и впечатляващо. Сигурен съм, че проектът ще остане във времето с висока оценка, за което благодаря на „Ара Мюзик“ и Ненчо Касъмов.
-    На гала церемонията „Певец на годината“ получи наградата „Голямото завръщане“. Какво те мотивира да се „завърнеш“ на сцената и напускал ли си я изобщо?
-    - Този приз е искрена оценка и подадена ръка за новите ми идеи и активното ми завръщане пред публиката. И затова означава много за мен. Вярно е, че напуснах физически сцената и отсъствах, но никога не съм слизал от нея в моите мисли и представи за моето бъдеще – и така ще остане завинаги. Хората непрестанно ме питаха защо съм се отказал от пеенето. Упорито обяснявах, че не съм. И ето, сега реших са го докажа. Кое ме мотивираше? Непрестанното желание за изяви, желанието винаги да хвана микрофона и да направя хубав купон, на който всеки да се забавлява – а това ми се отдава много добре. Почувствах се зрял и уверен в себе си, защото знам каква музика искам да създавам този път – музика с душа и много емоции във всяка дума. Нещо, което ми липсваше преди години.
-    Повлия ли семейството – което се увеличава постоянно, на избора ти да спреш да пееш, макар и за малко?
-    Всъщност това беше най-голямата причина за моето отсъствие от сцената. След раждането на София – най-голямата ни дъщеря, осъзнах колко е важно да успея да задържа семейството си. А активната кариера и отсъствията от вкъщи никак не са в полза на тази кауза, особено когато децата са малки. Бях наясно, че съм нужен на съпругата си и децата си.
-    София, Никол и Дария. И те станаха моят приоритет и съм много доволен от решението си. Сигурен съм, че е единственото правилно. На 11 май празнувахме 10 години от сватбата ни. Затова реших новата си песен да посветя на Диди, моята съпруга, която казва, че не е с една, а с три прекрасни панделки съм вързан с нея както се пее в новата ми песен.
-    Представи съпругата си?
-    Диляна Релушкоска или както й казват „Диди на Дарко“, е моята Дилянка-Валерианка. Успокояващото ми хапче, което в големи дози може са предизвика халюцинации и Неадекватност.   Затова внимавам с нея. Тя е пълната ми противоположност и успешно ме овладява – вече над 10 години. Аз съм избухлив Лъв (да не забравяме, че съм от Македония), а тя никак не реагира… Анализира те и мълчи така, че нищо да не можеш да разбереш – една истинска Риба! Аз съм Огън – тя Вода.  Аз съм лекар, а тя фармацевт. Успешно движи семейния аптечен бизнес, страхотна домакиня и майка. Тя е прекрасен родител, за разлика от мен и умее страхотно да възпитава децата с една увереност, много липсва на красивите Лъвове. С две думи Риба да си!
-    Ти си от Македония, чувстваш ли се вече натурализиран българин? Кое най-много спомогна да бъдеш тук като у дома си?
-    Аз съм с двойно гражданство и се чувствам много добре в България. Тук е моето семейство, тук са моите успехи, тук съм постигнал много неща, за които съм си мечтал като дете. И това много ме радва, успокоява и удовлетворява. България ми е дала много. И аз съм благодарен за възможностите, което оценявам безкрайно. Да, много ми липсва Македония, спомените от детството, най-близките ми приятели, родителите, брат ми и семейството му, роднините, Прилеп, комшиите, съучениците, всички хора, с които съм израснал. Но аз съм пораснал и мястото ми е другаде. В сърцето ми винаги съм разделен на две еднакви части – и емоциите преодоляват ту в полза на едната, ту в полза на другата. Истински балканец!
-    Бил ли си изправян пред избора да бъдеш само македонец или само българин? Плаща ли човек политическа цена, за да живее между двете страни?
-    С документите нямам проблем. Иначе всеки си плаща цената. Често се случва да слушам преекспонирани неверни версии относно македонците и тяхната омраза към България или обратното. Като казах, моята цена е раздвоението между сърцето и душата. А те трябва да са винаги заедно. Само тогава човек е напълно доволен от себе си. Затова не позволявайте да са разделени.
-    Приликите и разликите между живота ти преди и след брака?
-    След брака, след децата всичко е различно. Променят се приоритетите и то на 360 градуса! И преди, и сега никога не съм бил сам. Не обичам да съм сам, въпреки че търся моменти на спокойствие и уединение. Обичам да имам подкрепа, половинката до себе си, само така се чувствам стабилен и сигурен на 100 процента. Всеки трябва да е готов да жертва много неща в името на брака си. И ако не можеш и се притесняваш, по-добре го направи – ожени се. Защото съм сигурен, че ще се учудиш от себе си след време. Нищо няма да е както преди брака, а ти ще си толкова различен, че няма да се познаеш. Затова само смело напред – направи го, за да разбереш. Аз съм много за семейството.
-    Имаше хубав дует с колежката ти Джина Стоева … С кого би записал обща песен във времето?
-    Да, имаме чудесен, харесван дует с Джина Стоева, като автор на музиката отново беше Светослав Лобошки. Неслучайно го избрах и за новата ми песен. Мечтая за прекрасен дует с Лили Иванова. Тя за мен и иконата на поп музиката, лицето на България. И това не е случайно, а аз бих искал да съм лицето на Македония. След всички подобрения в отношенията между Македония и България през последната година напълно е възможна красива комбинация между мен и Лили Иванова. И двамата сме медици, заклели се върху Хипократовата клетва – защо пак да не се закълнем в хубава песен на Македония-България. Всичко изглежда доста подредено като съдба, остава само да го направим.
-    Говориш ли с децата си за пари?
-    Не мога да се похваля по темата. Опитвам се да не акцентирам по никакъв начин значението на парите в много отношения, но не винаги успявам.  Понеже съм израснал в нормално семейство, което не е разполагало с много средства, винаги искам да дам всичко на децата си. А това е голяма грешка. Така те не оценяват парите, които получават във всякакъв вид глезотия. Добре, че е жена ми да слага нещата под контрол.
-    Гордееш ли се, когато те нарекат д-р Релушкоски?
-    Най-много се гордея, когато някое от децата каже: „Тате е доктор!“ Аз се усмихвам, а те продължават „И певец“. След което им правя физиономия да спрат. Но вътрешно се гордея, а въпреки че не искам да го показвам.
-    Как намираш днешното ниво на попфолка, развива ли се или постепенно затихва?
-    Не е това, което беше преди години.  Нещата са доста променени, слушателите имат други изисквания и очаквания, а собствениците на заведенията дирижират нещата по съвсем различен начин. Попфолкът се развива и става различен, но това не е защото затихва или угасва, а защото се променя пазара. Това е съвсем нормално – като всяко друго нещо. Помислете за всеки бизнес как се е променил за последните 10-15 години, и ще разберете, че промените са винаги неизбежни.

Автор: Евгени Минчев
Вестник „Стандарт“
Публикувана в НОВИНИ
Лоренцо даде ексклузивно интервю пред камера на „Зад кулисите“. Талантливият певец сподели на водещата Гергана много интересни неща от живота си. Какво прави вкъщи и как се справя на сцената, има ли приятелка и дали майка му, Софи Маринова го държи изкъсо? Ще разберете утре (05.05) от 19:00 часа в предаването „Зад Кулисите“, само по Фен ТВ.
Публикувана в НОВИНИ

Мира даде обширно интервю пред камерата на Фен ТВ. В предаването „Зад кулисите“ певицата сподели , че пее от малка, а първата си самостоятелна песен е записала едва на 15-годишна възраст. Тя разказа и интересни детайли от кариерата си.

Изпълнителката издаде, че догодина ще има повод за празнуване - 20 години на сцената, но все още не е решила по какъв начин ще отбележи събитието. На въпрос дали през всички тези години се е променила, певицата отговаря: Настъпиха много промени при мен. Например, на 15 години мислех по един начин, а сега – по абсолютно различен. Единственото, което не се е променило, е музиката, която изпълнявам.

Изпълнителката на Diapason Records коментира и най-новия си проект, който е дует с Румен Борилов - „BG талава“

. Мисля, че този хибрид, който направихме, стана много добър. Това е смесица от албански стил, също така има рап част, а инструменталът е дулама – стил, свирен в района на Добрич, заяви Мира.

За финал тя заяви, че е много доволна от съвместната работа с Румен Борилов, защото той е страхотен професионалист.

Цялото предаване „Зад кулисите“ с участието на Мира можете да гледате в официалния YouTube канал на телевизията: https://youtu.be/dNxQQF3NH5U

Публикувана в НОВИНИ

Интервю на Мара Калчева, в. „Доктор“

Чалга звездата Кондьо Стефанов Савов е роден на 24 август преди 53 години в Сливен. През ученическите си години се занимава с бокс. Кариерата му на боксьор продължава десет години, за които става републикански шампион за юноши и два пъти вицешампион. Започва да пее професионално от 1986 г. Става известен с песента „Доко, Доко“ от 1989 г. Гласът наследява от майка си Минка - изпълнителка на странджански народни песни.

Кондьо и съпругата му Яна имат дъщеря и двама синове. Изпълнителят пее и да радва публиката си като артист на „Диапазон Рекърдс“. Наскоро той добави нова песен в своя репертоар - „Шоу да става", чието видео се върти в ефира на „Фен ТВ“.

В песента Кондьо се шегува с модерните напоследък селфи снимки на младите момичета. Музиката е написана от певеца, текстът е на Дани Гергов, а аранжиментът - на оркестър „Перла". Ето какво сподели за в. „Доктор" кралят на чалгата.

- Кондьо, от кого сте се учили да пеете?

- В родата на майка ми всички са много музикални. Майка ми, Бог да я прости, също пееше. Просто не можех да избягам от съдбата си.

- Лекува ли музиката?

- Да, музиката лекува. Дори бързите, забавни песни влияят добре, за­щото човек има нужда да отмаря. Музиката е всичко, тя влияе на човешките отношения, даже сдобрява хората.

- Лимонада ли предпочитате или уиски като своя герой Доко?

- Честно да си кажа, най ми харесва бяло вино, и то на италианския про­изводител на вина Едоардо Миролио, който има лозя и изба в село Еленово, и на братя Минкови. Те за мен са най-добрите вина в България. Пия ги и с храната, понякога и за настроение, преди да започна да пея. Според някои хора безалкохолните напитки са по-вредни от алкохола заради многото захар в тях. Аз не пия безалкохолно и газирано. Предпочитам чиста, натурална вода.

- Имате ли проблеми с теглото и как се хра­ните?

- Имам малко килца отгоре. В интерес на истината останах в Сливен заради хубавата, качествена храна. Можех да живея в София и във всеки друг град на България, но си избрах Сливен, защото тук може да намериш най- вкусната храна. Прияде ти се младо телешко, агнешко и всякакви други чисти меса - може да си купиш. Моят край е богат още на вкусни плодове и зеленчуци. Тук се раждат най-хубавите домати, краставици и други зелен­чуци. Много ги обичам. Напоследък взех да се храня здравословно. Сутрин започвам с една лъжица зехтин на гладно. Зехтинът е много по­лезен и за стомаха, и за кръвоносните съдове, и за кожата дори. Аз си го поръчвам от моя шурей, който от 15 години живее в Италия. Изпраща ми по 5 - 10 литра хубав зехтин. Обичам да ям черен препечен хляб. Смилам вкусни домати в пасатора и по­сле ги мажа бърху препечените филийки. Това ми е закуската. Обичам много риба. Зная, че най-хубавата риба е прясната. Ям също мно­го телешко. Свинското го отбягвам, не защото не е хубаво, а защото ми е вредно за кръвното. През годините съм се наял на свинско, стига толкова. Сега отделям повече внимание на здравословни храни. Макар че по празници, особено по Нова година, няма как да се яде здравословно. Тогава си хапвам бахур, кървавица и други деликатеси. Но това е за кратко. Отбяг­вам ги иначе. Човек трябва да обръща внимание на здравето си. Всяка сутрин вземам и ябълков пектин - американски, на хапчета.

- Защо пиете пе­ктин?

- Ходих на лекар и изследването показа, че черният ми дроб е малко омазнен. Освен пектина взимам един нов препарат за черния дроб. Започнах да се чувствам много добре.

- Как сте сега с кръвното?

- Добре съм, откакто доц. Иво Петров ми изписа едно лекарство. Преди съм ходил по лекари, но те ми изписваха с шепи хапчета. Не можех да свикна да пия толкова много лекарства. Как да живея така! А доц. Петров само с едно хапче ми оправи кръвното.

- Как стигнахте до проф. Петров? Сега той е професор.

- Преди няколко години започнах да вдигам кръвно и като не се оправяше с многото хапчета, един приятел ми каза да отида при д-р Петров, защото бил от най-добрите в света. Не го познавах, а той бил много известен. Браво, че са го направили про­фесор. И повече може да го направят. Много съм му благодарен. Още пия лекарството, което ми даде, станаха вече 6 - 7 години, и всичко ми е наред.

- Тренирали сте бокс навремето

- Да, тренирах бокс и от това имам пробле­ми. Когато тренираш 10 години бокс като мен, сърцето ти се разширява. На всички спортисти сър­цето става прекалено голямо и това не е добре за здравето. После, когато оставиш спорта, имаш проблеми със сърцето.

- Защо се отказахте от бокса?

- Докато бях в спортната рота изведнъж пораснах, наддадох на тегло, взех да ставам много голям мъж. От 60 кг за две години стигнах до 91 кг. Всички се чудеха, че тол­кова много съм напълнял. Сигурно по това време съм възмъжавал и затова наддадох. Плюс това съм изпитал върху себе си йо-йо ефекта от редовното сваляне на тегло, за да влязам в категорията си. Налагаше се от 67 кг да свалям на 60 кг. Пак качвах килограмите и отивах в по-горна категория. Играх известно време и в тежка категория, но това не беше моята категория. Не бях свикнал да играя срещу по-големите, нямаше смисъл да се боксирам повече и се отказах.

- След края на боксо­вата кариера продължихте ли да тренирате нещо?

- Не, просто отидох да работя тежка физическа работа - докер. Вече бях женен и трябваше да изхранвам семейството. Разтоварвах вагони. Но пък взимах много хубави пари. Да взимаш по 800 лв. на месец през 1986 г. изобщо не беше малко.

- Не си ли увредихте гръбнака от разтоварването на вагони?

- Не, бях трениран от бокса. Даваха ни да разтоварваме 2-3 вагона. Ако искаш цял ден работи, ако искаш - за няколко часа, но трябва да освободиш вагоните. После си свободен. От това по-хубава работа не може да искаш. Бях си доволен по Живково време, кой каквото ще да казва.

- Как започнахте да пеете професионално?

- Един ден си пеех, докато разтоварвах вагоните. Имаше музиканти наблизо. Техният певец се разболял и търсеха кой да пее с оркестъра. Питаха ме зная ли песни и повикаха мен. Първо се чудех, накрая се съгласих. Отидох с тях, пеех и заваля дъжд от пари. След това заминах да пея в Сърбия, после в Швейцария. Още по Живково време излязох навън. Само в рамките на 2 - 3 години станах много известен в България и чужбина. А нямах издаден диск. Пял съм с големите звезди и не се притеснявах от тях. Музикантите се чудеха що за човек съм: „Други начинаещи певци, като видят някой по-известен, се панират". А аз им казвам: „Нали трябва да го впечатля"!

- Майка ви успя ли да ви види като известен певец?

- Да, и много ми се радваше. Баща ми обаче не даваше да ставам пе­вец, защото е комунист. Казваше: „Никой от моите роднини не е ставал музикант и ти няма да станеш". (смее се) Обаче така се завъртя съдбата, че станах певец.

- Изглеждате ми спо­коен човек. Ядосвате ли се за нещо?

- Че кой човек не се ядосва! Всички болести идват от притеснението, от нервите. Може около 20% да са болни по наследство. При останалите 80% болестите са дошли от притеснението. Имаш ли проблеми, ще се разболееш.

- В болница лежали ли сте?

- Да, когато имах не­приятности, бях вдигнал много високо кръвно. А това е най-страшно и коварно, защото в началото не го усещаш, не знаеш, че имаш някаква болест. Ви­сокото кръвно е като змия в пазвата. Изведнъж взе да се схваща братът ми и тогава разбрах, че вди­гам кръвното. Сега освен хапчето на д-р Петров, пия най-редовно чай от най-различни билки - маточина, мащерка, шипка. Сливен е балкански град и колкото искаш билки има там. А когато ми е уморен гласът, пия хомеопатично лекарство, и ми минава. От 1986 г. пея, но нямам никакви операции на гласа.

Публикувана в НОВИНИ

Автор: Красимир Красимиров, в. "Шоу"

1. Данчо, защо чак сега правиш опити да стъпиш на голямата сцена? От колко години се занимаваш с музика?

Винаги съм се занимавал с музика. Свиря от 10 годишен на кларинет. Баща ми ме записа в „Двореца на пионерите“. След това винаги съм свирил в музикални групи по кръчми и сватби. За първи път започнах да пея в оркестър „Ромски перли“. Музиката е в кръвта ми и оттам дойде и идеята за съвместния ни проект с баща ми – Сашо Роман.

2. Да не би да си имал страхове, че ще останеш в сянката на баща ти Сашо Роман?

Никога не съм имал подобни страхове. Аз съм наследил неговия талант. Той има много верни почитатели и по-скоро смятам, че неговата популярност би могла да ми помогне, от колкото да ми попречи. Когато изпълняваш музика от сърце и душа това си личи и хората го усещат.

3. Той насърчава ли те да поемеш по неговия път? Какви съвети ти дава?

Да, насърчава ме. Той винаги е бил моята подкрепа. От него получавам най-добрите съвети, житейски и професионални. Почти за всичко се допитвам именно до него.

4. Темброво много си приличате двамата. Смяташ ли, че можеш да догониш неговите успехи и неостаряващите песни, с които винаги ще го помним?

Аз не се съревновавам с него. Иска ми се един ден хората да говорят с такова възхищение и любов и за моята музика, но това е Божа работа. Той е оставил голям белег в историята на жанра, в който се изявява. Ще се радвам да имам толкова стойностни и добри проекти, но неговите песни са неостаряващи и нямат аналог.

5. Какъв баща е той? Усещал ли си неговата липса през годините, когато му се е налагало непрекъснато да пътува по участия и да липсва от вкъщи?

Никога не съм усещал неговата липса. Давал съм си сметка, че отсъства, за да работи и да помага на семейството. Когато е бил у дома винаги е давал всичко от себе си като баща и го прави и до ден днешен.

6. Имате ли финансови проблеми в семейството, както се пише? Вярно ли е, че баща ти е хазартна личност и проиграл цяло състояние?

Никога не сме имали финансови проблеми. Ние сме честни хора и изкарваме парите си с много труд. Работим много и не мога да се оплача. Това, което се говори, не съответства на истината. Докато сме живи и здрави няма да имаме финансови проблеми.

7. Без заобиколки ще подхвана друга тема, която циркулира в медийното пространство – най-малкият ти брат. Изписа се, че страдал от тежка болест и са ви нужни много пари за лечението му?

Тази новина не знам от къде се появи. Слава Богу, брат ми е в отлично здраве. Нямам представа защо някой би си измислил подобни твърдения. Това не е вярно и се надявам да не се налага повече да чета подобни неверни твърдения в медиите.

8. Разкажи ни малко повече за себе си и твоето семейство?

Аз имам две страхотни деца - момиче и момче. Александра е на 21 години, а Ангел е на 15 години. Живея щастливо на семейни начала с една прекрасна жена. Семейството ми е много сплотено и всички много се обичаме. В нашия дом постоянно се свири и пее. Това мога да кажа за своето семейство.

Публикувана в НОВИНИ

Интервю на Мара Калчева за в. „Доктор“

Известният певец и музикант Сашо Роман е ро­ден под името Александър Първанов през 1954 в. град Койнаре, Плевенско. На 8-годишна въз­раст започва да свири на тромпет като своя баща. На 16 г. влиза във Военно-музикално училище. През 1994 в. Сашо Роман започва да свири като тромпетист в „Ку-ку бенд“. На следващата година стартира самос­тоятелната си музикална кариера. Сред популярните хитове на Сашо Роман са Дали съм жив", „Мой анге­ле“, „7 дена 7 нощи“, „Ой, Сашко", „Гълъбите бели", „Цвете мое“, „Първородна рожба“ и много други.

Сашо Роман продължава да е председател на чита­лище Асен Златаров“ в столичния квартал „Христо Ботев“, където живее. Женен е, има 4 деца и 6 внуци. В навечерието на Свети Валентин Сашо Роман записа романтичната балада „Скитник без душа“ с най-големия си син, Данчо Роман, който е новото попълнение на Диапазон рекърдс“. И на 63 години Сашо Роман продължава да е любимец на публиката. Неговата балада с Тони Стораро Да съм с нея -само за два месеца събра над милион и половина гледания в YouTube. Eтo какво сподели певецът за начина си на живот и за своето здраве специално за в. "Доктор“.

- Г-н Роман, рискова за здравето ли е вашата професия?

- Нашата професия има своите лишения - не спиш, не ядеш редовно, постоянно пътуваш. И това се отразява зле на здравето.

- Пиете ли лекарства за някакво заболяване?

- Всеки ден пия лекар­ства за хипертония. Имам високо кръвно.

- Как разбрахте, че имате високо кръвно?

- Разбрах го като по­лучих два инфаркта. Първият беше през 1999 г., а вторият през 2007 г. Инфарктите бяха през осем години. Лекуваха ме в Окръжна болница (сега Университетска болница “Света Анна” – бел. Ред.). Кардиолозите там ми сложиха стендове на запушените артерии. И както вижда­те, още съм жив.

- След първия ин­фаркт не ви ли предупре­диха да вземете мерки за здравето си?

- Наистина, лекарите ми казаха да карам по-кротко, да не се напрягам. Но как да стане кротко и тихо, като професията ми не го позволява. Няма начин да живея кротко. Това съм учил и това работя. Лишенията, за които вече ви казах, оказ­ват влияние на здраво­словното ми състояние. Ето например, когато получих втория инфаркт, бях на участие в Китен, на морето. Почувствах някаква болка, качих се в колата и сам-самичък шофирах до София, за да отида при моите лекари. Точно пристигнах и не­щата станаха много зле. Моментално ме приеха в Окръжна болница Виж­дате ли какъв е рискът в живота на музиканта.

- Сега предполагам, че сте по-добре?

- За мъж на 63 години, карам 64-та, съм доста добре.

- Два инфaркта много. Господ ви е изпра­тил голямо предупреж­дение да внимавате...

- Да. така е. Но мен ме пази музиката. Сигурен съм, че песните лекуват. Не само мен, но и доста хора около мен. Започнал съм да свиря на 8-годишна възраст. Музиката е в мен, чувствам нейната сила през целия си живот. Така съм я почувствал, че няма накъде повече. Благодарение на музи­ката всичко е точно, аз продължавам да живея на тази земя, сърцето ми издържа на два инфаркта. Освен това съм весел човек по душа.

Да имаш такъв харак­тер, също е добре за здра­вето. Музикантите по принцип са добри хора, не са злобни и завистливи, и това ги крепи. А злобата убива.

- Спазвате ли някаква здравословна диета или режим на хранене?

- Отчасти спазвам някаква диета. Не винаги е възможно при моя начин на живот и професия да съм много стриктен.

- Пушите ли?

- Да, пуша. Инфаркти­те не ме отказаха от цигарите. (смее се) Какво да се прави - притежавам всички добри човешки ка­чества и недостатъци.

- Има ли лекар, на ко­гото сте благодарен?

- Благодарен съм на абсолютно всички лекари, които са се грижили за мен. Без медицината нямаше да оцелея.

- Лесно ли се разделихте с дългата коса - тя беше ваша за­пазена марка?

- Докато бях млад, ко­сата ми беше дълга. Но като станеш на години, започваш да живееш по друг начин. Не може да ходиш като младеж. Ог­ромна е разликата между това как съм се чувствал на 20 - 30 години и сега. А и животът беше много по- различен преди тридесет години. Нямаше го това напрежение. Беше спокойно на хо­рата, всички работеха. Верно, че паричките бяха малко. Но всяко време си има своите минуси и добри страни. А с времената и хората се менят. Въпреки всичко хората продължават да обичат хубавата музика и я слушат с наслада.

- И синовете ви вървят по вашите стъпки. Пеете заедно. Разкажете за новите ви проекти.

- Няма как крушите да не паднат под дървото. Големият Данчо Роман е на 41 години. От дете свири на кларинет и пее с мен. Дълги години свири в ор­кестър .Ромски перли“. С Данчо направихме наскоро новата песен “Скитник без душа”, а вече вкарвам в системата и по-малкия син Генади. Той е кита­рист и също весели хора­та. Предстои да запиша нова песен и с двамата ми сина. Ще бъде хубава балада. Имам също и мно­го весели песни. Вчера записах „Оф, оф” - забавна стара песен, но с ново зву­чене, с нов аранжимент. Няма нищо общо с първия вариант и хората ще останат приятно изненадани.

- Какво ще посъветвате синовете си за кариерата?

Мога да ги посъветвам само да следват пътя, който са си начертали. И двамата не са музиканти от вчера, имат таланта и знаят как да вървят напред.

- Баща ви жив ли е? I

- Да, жив е. Навърши 86 години. Също беше музи­кант. При нас музиката е по наследство.

- Други дълголетници във вашия род има ли?

- Няма столетници. Но Господ си знае работата.

- Какво най-много ви радва във вашата професия?

- Благодарността на хората, които слушат песните ми. Когато пея, хората плачат. Прос­то докосвам душите им. Учудвал съм се на това, че много често жени и млади момичета ми целуват ръка. Това не на всеки музикант се случва.


Данчо Роман:

НАШАТА РАБОТА НЕ Е МНОГО ЗДРАВОСЛОВНА

.Нашата професия е свързана с нощния живот. Пеем късно вечер и през нощта. в задимена обстановка, лягаме обикновено сутрин, ставаме по обед, съвсем различно от останалите хора. Но някак свикваме с този объркан биологичен часовник. Затова нашата работа принципно не е много здравословна. Но от друга страна, песните, музиката лекуват. Наистина е така. Видял съм какво прави музиката върху хората. Баща ми има една песен – “Вратичка в Рая”. Когато я пее, съм виждал много хора да плачат, да се отпускат и като че ли да се възраждат. След това са като нови. Наистина е така.“

Публикувана в НОВИНИ
<< Начало < Предишна 1 2 Следваща > Край >>
Страница 1 от 2